Човекът, който плаче от смях

Автор: Фредерик Бегбеде
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Георги Ангелов
Брой страници 272
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 265 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190207771
Баркод 9786190207771
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава „диктатурата на смеха“, описва едно общество, в което „смешното е задължително“ и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като „клоуна Бо-Джо“ Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още… Остроумно, занимателно и с немалко тъга Бегбеде ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.

Ключови думи: Модерно е да се чете това, Подбрано от 2021

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

На корицата на тази книга няма заглавие. То е изобразено като в бърза реакция в чат, с емотикон – човече, което се смее толкова усърдно, че чак сълзи са му потекли. Това е картинката на днешния свят и тя се върти шеметно бързо – търкалящи се от смях до плач човечета. Това не е онзи циничен и анархистичен Бегбеде, когото познаваме от предишните му романи. Това е един пораснал и с посребрена брада Бегбеде, който е готов да признае, че анархизмът, с който е заставал в героична поза, е бил просто и само безсилие.

Сюжетът на този роман протича в една безсънна нощ, прекарана в обичайните за Бегбеде занимания по парижки заведения, след която той отива на работа в радиото и се представя по начин, след който може единствено да бъде уволнен. Дотук нищо изненадващо. Новото е не в сюжетните случки, а в разсъжденията по време на тях, около тях, след тях. Защото именно те разтеглят часовете на една нощ до границите на целия съзнателен живот на Бегбеде, в който светът се е променил толкова много, че на 50 години няма нищо общо с това как е изглеждал на 20. И се е променил не към добро.

Живеем във време, което се нарича – как? – демокрация, капитализъм, свободен пазар, либерални ценности? Едно е сигурно – живеем във време на голямото кискане, истеричния кикот, тихото присмиване в най-добрия случай. А хуморът е диктатура, защото никога не дава право на отговор, смята Бегбеде. Шутът на царя е нещо полезно, но шутът, който става цар, това вече е нова система – комикопопулизъм. Това е името на Бегбеде за новото време – комикопопулизъм. Все повече комици ще оглавяват все повече държави. И няма да има гражданско общество, което да сложи в ред нещата. Защото, когато смехът е основното занимание, няма граждани, те междувременно са се превърнали в консуматори, в публика.

На 50 години Бегбеде прави равносметка кой е той. „Склонен съм да твърдя, че ироникът се надсмива над всичко, за да не разкрие какво мисли, а то е – нищо. Но антиироникът е толкова раним, че се обесва при първата спънка. Защо толкова често ме определяха като циник, при положение, че точният термин е „оцеляващ“.“

И сам не разбира, че цинизмът е един от изпитаните начини за оцеляване.

Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен

Фредерик Бегбеде /Fre'de'ric Beigbeder/ е френски писател роден на 21 септември 1965 г. в Ньой сюр Сен.

Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение (Christine de Chasteigner) е преводач на романи от стила на Барбара Картланд. Баща му Жан-Мишел Бегбеде (Jean-Michel Beigbeder) работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат Шарл (Charles) който се занимава с бизнес.

Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lyce'e Montaigne) и Луи-льо-Гран (lyce'e Louis-le-Grand). После се дипломира от престижния парижки институт за политически науки (Institut d’e'tudes politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.

През 1990 г. публикува първия си роман : Мемоари на един откачен младеж (Me'moires d’un jeune homme de'range'). В професионален план става член на рекламна агенция в Париж. Работи паралелно в областта на литературната критика в големи френски списания (Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През 1994 г. издава втория си роман : Ваканция в кома (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда le prix de Flore (наградата Флор) по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).

През 1997 г. романът Любовта трае три години (L'amour dure trois ans) завършва цикъла за героя Марк Мароние (Marc Marronnier).

През 1999 г. излиза сборникът новели Разкази под екстази (Nouvelles sous ecstasy).

През 2000 г. публикува най-известния си роман 9.99 лв. (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). Тази творба е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина да бъде уволнен от фирмата, в която работи. До ден днешен 9.99 лв. е продаден в повече от 380 000 екземпляра по света.

След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване Книги и аз (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща Фламарион (Flammarion). До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне.

Последните му романи са : Windows on the world (2003 г., получил френската литературна награда Interallie' същата година), Егоистът романтик (L'e'goi"ste romantique, 2005 г.) и Помощ прощавайте (Au secours pardon, 2007 г.).

Към края на 2007 г. във Франция излиза филма 99 франка (99 francs) по книгата на Фредерик Бегбеде. Главната роля на героя от романа изпълнява Жан Дюжарден (Jean Dujardin).

През януари 2008 г. Фредерик Бегбеде е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо излиза на свобода.