Дневникът на госпожица Джоун Мартин

Автор: Вирджиния Улф

Коментари: 0

Издател Изток-Запад
Брой страници 160
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 214 грама
Размери 14x21
ISBN 9786190107743
Баркод 9786190107743
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Вирджиния Улф (1882–1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации – странни, мъгляви, често неразбираеми. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й се домогва до висините на музиката. В някои от разказите случката и разказът са в основата, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. Заглавията в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, докосва се до постмодернизма и отново се връща към традицията. По същата причина те не могат да бъдат сложени под общ заменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, а в други експериментът преобладава.

Да четеш тези разкази и въобще Вирджиния Улф е огромно удоволствие, да тълкуваш нейния свят, да чуваш гласа й, да усещаш болезнената острота на нейните възприятия и по този начин – да откриваш себе си. Преди всичко да откриваш себе си.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вирджиния Улф, родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.

Между Първата и Втората световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Аделин Вирджиния Стивънс е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, смятан за основателя на клуба Блумсбери , и Джулия Принсъп Стивън, (1846–1895). Родителите на Вирджиния й преподават в къщи на 22 Hyde Park Gate, Kensington, където обствановката е сплотена и се усеща либералния дух на семейството. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния. В края на краищата семейство Стивънс е много разноцветно – съставено е от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Джордж Дъкуърт (1868–1934); Стела Дъкуърд (1869–1897); и Джералд Дъкуърд (1870–1937). Лаура Мейкпийс Стивън, дъщерята на Лесли от Мини Такерай, която била обявена за ментално нестабилна и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника ; Ванеса Стивън, Тоби Стивън, Вирджиния и Ейдриан Стивън. Постиженията на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и връзката му с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) са показателни за средата ,в която Улф отрасва. Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън ) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния, са сред редовните посетители на къщата. Джулия Стивън също така играе важна роля. Освободена от поста придворна дама на Мария Антоанета, тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя принос в развитието на Викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната библиотека на 22 Hyde Park Gate, където Вирджиния за разлика от необразованите си братя, учи класическа и английска литература. Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон,а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всички лета от 1895. Семейството отсяда в къща, наречена Talland House , която има изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годвъри Лайтхаус, играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа To the Lighthouse. Вирджиния е едва на 13, когато майка й е сполетяна от неочаквана смърт. Нервните сривове на Вирджиния започват две години по-късно, когато умира и сестра й. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшните й кризи и писателката дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите й и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите на полубратята на Вирджиния да изнасилят нея и сестра й. През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти , творческите й способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й. След смъртта на баща им през 1904 Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават 22 Hyde Park Gate и купуват къща на 46 Gordon Square в Блумсбери. По време на обучението си в King's College London, Улф се запознава с Lytton Strachey, Clive Bell, Saxon Sydney-Turner, Duncan Grant, и Leonard Woolf като заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Блумсбери Груп, който се прочува през 1910 със сценка, в която Вирджиния е облечена като мъж от Абсинското кралство.