Дяволът носи правда

Автор: Борислава Манова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Библиотека България
Брой страници 70
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 150 грама
Размери 14x21
ISBN 9786197456332
Баркод 9786197456332
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или Хавана. Декорът не винаги е място. Понякога тук и сега е невидимо, усеща се само отвътре. Неизбежно е да не си представяме фетиши, сцени, бойни полета, картинни платна, начала и завършеци, но не те диктуват ритъма на живота. Те носят свят от черно до бяло. Такава е правдата на дявола - "влачим сенките със себе си". А цветът е в човека. Ако знае как да обича. И неизбежното преоткриване е да обикнеш отново, в празнотата на настоящето. Само така може да падне завесата, скрила онова, което мислим за чуждо клише - че любовта чака на една ръка разстояние, че цял живот е пред очите ни, че ние я отдалечаваме, извървявайки ненужно много стъпки по чужди улици, високи стълбища и стръмни нанадолнища. Които обаче ни отдалечават от днес с теб, от днес до теб, от днес в теб. Отдалечават ни от тази любов въпреки и преди всичко, отвъд мястото, времето, извън тялото, дори любовта - некрасивата, отричаната, "две сходни части на сбъркано цяло". Тази, която не е пропаганда, а която ни кара да се чувстваме като малки богове.

Настоящето не е ад, но бихме могли да го превърнем в такъв мизансцен, ако не различим всяко свое камъче в него "по пътя към вечното лято". Настоящето е "с теб да се шляем до края на пътя, и да попиташ: "Оттук накъде?"
Симеон Аспарухов

Дъжд

Жената, мили, е стихийно бедствие.
Дъх лава. Съд, прелял от гръм и мълнии.
Новела без причина и без следствие.
Целунеш ли веднъж -
ще те погълне.

Но да покълне нищичко не може
в подобен климат. Лятото залязва.
Той има нежна, снежнобяла кожа.
И твърде, твърде склонна към белязване...

Но що за свят е, в който само дамите
заслужили са нежност и закрила?
Нима не мога да превържа раните?
Нима е лека обич не по силите ми?

Ще бъда дъжд. Ще шепна във градината.
В стъклата ще съм утринна роса.
Ще галя сред чаршафи от коприна
с дантели мека кожа и коса.

Знам, навилнях се. Наводних. Увлякох се.
Изкорених дървета. Но сега
желая стряха. Мир. И дом.
Наплаках се.
Огнище. Чай без захар. Без тъга.

И нека нищо не остане под небето ни,
освен дъха на тих, проливен дъжд...
Като светкавица над мен да светиш
и да не ти омръзва да си мъж!

Борислава Манова

Ключови думи: Вдъхновение за пролет

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]