Алиса в Страната на чудесата

Автор: Луис Карол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Лазар Голдман
Брой страници 262
Година на издаване 2020
Корици твърди
Език български
Тегло 1337 грама
Размери 19x27
ISBN 9786190207207
Баркод 9786190207207
Категории Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Макар илюстрациите на Джон Тениъл (1820 – 1914) към „Алиса в страната на чудесата“ да са неразривно свързани с оригинала в съзнанието на поколения читатели, в течение на годините цяла плеяда художници са се вдъхновявали от текста на Луис Карол и така са се нароили стотици версии на приказната повест (в това число и забележителният български принос на Ясен Гюзелев).

Оригиналът на изданието, което предлагаме на читателя, е посветен на 150-ата годишнина от създаването на творбата (1865 г.) и принадлежи на френското издателство Soleil (collection M?tamorphose, 2016), а илюстратор е талантливият френски художник Бенжамен Лакомб (р. 1982 г.), изявен представител на новата френска школа в илюстрацията. В своята нетрадиционна интерпретация на повестта той дава воля на фантазията си и ни предлага бароково пищна визия, като придава свръхестествено измерение на това произведение на английската класика. Освен пълния текст в чудесния превод на Лазар Голдман изданието включва и множество приложения: предговор от Бенжамен Лакомб, биографии на автора и на художника, писма на Луис Карол до прототипа на героинята, Алис Лидъл (мисис Харгрийвс), хронология на житейския и творческия път на писателя и на раждането на книгата. Приложенията разкриват над 150-годишната история на творбата, разнопосочните тълкувания в различни периоди и отзвука в цял свят, личността на вдъхновителката на Алиса и позволяват по-цялостно възприемане и по-дълбоко вникване в смисъла на едно от класическите произведения в световната литература. С този съпътстващ „справочен апарат“ изданието е предназначено не само за деца, но и за възрастни, обогатявайки познанията за култовата повест и нейния създател.

Изданието е забележително и с това, че класическият вече превод на Лазар Голдман, датиращ от 1949 г., но съхранил своята свежест и въздейственост, е допълнен с липсващата въвеждаща поема, вдъхновено преведена от Кирил Кадийски специално за случая. С присъщата на оригинала игрива лекота и намигване към викторианската епоха преводът възпроизвежда в стихове незаобиколимата рамка на повествованието в оригиналния замисъл на автора и е необходимо въведение в приказния свят на героинята Алиса.

Всички в пладнешката жега,

в сънния златист покой

в лодката гребем несръчно,

отмалели в тоя зной;

две ръчички – те не стигат

да се правиш на герой.

Ах, жестоки! Всички трички

в тоя вял и сънен час;

как с отпаднал глас ще можеш

да разказваш тук в прехлас.

Но защо не – три езика

ще надвикат всеки глас.

Уникално като оформление и съчетание на текст и разгъващи се илюстрации, и текстово, и визуално изданието дава възможност за нов прочит на една от най-четените книги на всички времена.

Двете книги за Алиса не са за деца, те по-скоро са единствените книги, които ни карат отново да станем деца. /Вирджиния Улф/

Ключови думи: 4 юли - Ден на Алиса

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.