РАЗКОВНИЧЕ

Няма място за тревога.

Времето владея.

И да излекувам мога.

И да разболея.

Мога да иззидам стая

и да те заключа.

После да се припозная

и... да ти се случа.

Да се доизмисля веща.

Пакости да върша.

В спомени да се заклещя.

И да се прекърша.

Тебе, Обич, да пустосам,

че си все невежа!

Поглед с твоя да кръстосам

и да се порежа.

Корени да пусна мълком.

Семена да пръсна.

А пък ти моли се дълго

в тебе да възкръсна.