Монт-Ориол

Автор: Ги дьо Мопасан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Жар-Жанет Аргирова
Преводач Майя Илиева
Брой страници 256
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 198 грама
Размери 13x20
ISBN 9789544801229
Баркод 9789544801229
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Богатият парижки предприемач Уилям Андермат е в Анвалските бани, когато в земите на дядо Ориол е открит нов извор. Андермат вижда в това възможност за голяма печалба и концентрира всичките си усилия в създаването на нова лечебна станция. В това време съпругата му Кристиан, която е дошла да се лекува от предполагаем стерилитет, се сближава с Пол Бретини.

Любовта и сделките се преплитат в този наситен на събития и обрати роман. С ироничния си стил и пестелив език Мопасан разголва човешката природа и рисува един коварен, егоистичен и измамен свят, който се управлява от хладната пресметливост - как да получиш повече и да дадеш по-мало или как да спечелиш сърцата на жените с честни и не дотам честни намерения.

В този свят наградата на повярвалите в любовта е страданието, в което душата израства и става по-силна.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.