Книгата представя опит за аналитично разглобяване на известни политически метафори. В първата част са разгледани фигури с глобално значение: война срещу терора, организирана престъпност, антикорупция, популизъм. Във втората е развит коментар на политически фигури от българския политически живот: идеологеми на 90-те, идеите за земеделска партия, твърд електорат и етнически модел. Анализирани в семантична перспектива, тези фигури на политическата реч се разкриват като безсмислени. Смисловата им празнота не произтича от случайни обстоятелства, а е свързана с фундаментални основания. Въпреки това те се радват на висока популярност, приемат се за самоочевидно достоверни, имат интензивен политически живот и поразително влияние. Тази двойственост е мотивът за написването на книгата. Нейната мисия е да подчертае, че критическата публична нагласа не трябва да приема на доверие дори най-авторитетните метафори в съвременната политическа реч.