„От другата страна на тъгата“ ни запознава с един свят на преживяването – аз и другите, аз и света, при което всичко е свързано с всичко. В този свят миналото и бъдещето са отстъпили място на настоящето.

Запознава ни с поезия на образа, който те грабва с изненадващата си знаковост. Казваш си: „Да, така е! Като че ли съм бил на прага да го забележа, но трябваше някой да ми го каже.“ Запознава ни с текстове, които не те карат да търсиш, а ти помагат да намираш.

Това е и поезия на превъплъщението, с което ни среща всяко от стихотворенията, при това без да имаме чувството, че пред нас стоят маски, защото най-ценното в поезията на Росен е откритостта.

– Снежана Ангелова