от Елена Начева / дата: 23 юли 2020

Личният екземпляр от книгата е закупен от фирмена книжарница в родния ми град. Този начин да го открия е специален.
Специално се замъкнах и гледах по рафтовете – „Българска проза", „Нова българска проза". Не беше там книгата. А на международния рафт за пътешествия.
Не се справих без любезното съдействие на консултант. Младата дама, която моментално откри къде е моята книга, заяви, че това е единствен за книжарницата екземпляр.
Съжалявам, че следващите любознателни посетители няма да открият физически интересната корица.
Но пък книгата спокойно може да бъде класифицирана и в разделите за философска литература; и при темата „Самоусъвършенстване и себепознание"; и при мемоарната литература или при документалистиката.
В уводното представяне Ивайло Белев е насърчен да пише все по-добре. Изразена е вярата, че „неговото още неопитно перо ще продължи именно по тия, най-хубавите пътеки в дебрите на българското слово". Не си мислете, че четивото е наистина неопитно!
Авторът описва не само невероятните си преживелици, той ви кара да съпреживявате много силно. Кара ви да търсите решения, да се кол***ете и да се надявате.
Изобщо не е само пътепис, а може и да ви провокира да проверите разни факти в енциклопедиите. Не само географски факти. Исторически, културни и идеологически различия, които търсачът на силни усещания среща на необичайни места и в уникални ситуации.
Със сигурност е добре да се подскаже и на вегетарианците, че имат произведение за четене, което би било полезно – биха го разбрали заради всекидневието си.
Почитателите на шахматната игра също имат какво да видят.
А „оглеждането" изобщо не е еднократно в такава книга.
Сигурно е, че всеки следващ прочит ще ви отведе в размисли, за които не сте подозирали при предишния.
Много, много завладяваща и впечатляваща творба!