Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Израства без баща и нелекият му житейски път сериозно повлиява формирането на философските му възгледи, които гравитират около темите за страданието, абсурда, свободата и морала.
Централно място в творчеството му заема и активното отношение към политическите процеси и в съвремието му. Самият той участва във френската съпротива по време на Втората световна война, но верен на своя хуманизъм и чувство за справедливост, се отдръпва и се обявява против насилието и репресиите в освободена Франция.
Бунтар и „чужденец” по душа, Камю се превръща в говорител на своето поколение и наставник на следващото не само във Франция, но и в цяла Европа. През 1957 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира три години по-късно, на 4 януари 1960 г.