В словесната фолклорна съкровищница на арменския народ пословиците и поговорките с ярката си образност представят богатството на арменския език и постигнатата през вековете и прилагана в практическия живот народна мъдрост. Като устойчива и жива знакова система те и до днес изпъстрят както тривиалните разговори, така и религиозните проповеди, и публицистиката, и художествената литература, и репликите на филмови герои.


Пословиците и поговорките разкриват етико-естетическите критерии и императиви на арменеца и отношението му към дом и близки (На дланта си яйца да опържиш за майка си, пак няма да ? се отплатиш; Дом без жена е като воденица без вода), неговата проницателност (Камила с лъжица не поят; Любовта е неугасим огън), умението му да привлича аргументи (Оплакало се на Бога дървото от брадвата, а Бог рекъл: „На брадвата дръжката е дървена“), да апелира към благоразумие (Заради една бълха не изгаряй килима; Вярвай на приятел, но си знай своето; Дългът влиза вкъщи като бълха, сетне пораства като камила и не може да излезе) или да отправи укор (Питали жабата защо все кряка, а тя отвърнала: „Харесвам си гласа“). Феномени на културния опит на арменския народ, тези кратки фолклорни форми ни впечатляват, удивяват и насърчават да се стремим към разум и светлина.