Творчеството на американския писател Томас Улф е една вселена. Първият му роман, озаглавен „Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот“ е писан през 1929 г. и се смята за силно автобиографичен американски билдунгс роман. Книга за жаждата за по-възвишен интелектуален живот. ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот въздейства като мощен резонанс на поколения читатели, в това число и на някои от най-значимите съвременни световни автори.

Томас Улф (1900-1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд - наричат ги „голямата петорка”. Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за „най-яркият талант на нашето поколение”, а критиците го наричат „Ниагарският водопад на американската литература”. След публикуването на първия му роман „Погледни към дома, ангеле” през 1929 г. Улф става световноизвестен. „Ангелът” и до днес е смятан е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на „два мощни егоизма” – на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина – летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става „ученият” в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си – единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

Улф умира само на 37 години от мозъчна туберкулоза. Приживе е успял да издаде две книги: „Погледни към дома, ангеле”/ Look Homeward, Angel (1929) (първо издание на български език през 1995 г.) и „За времето и реката”/ Of Time and the River (1935). От дебелите ръкописи, останали след смъртта му, са били извлечени още два сравнително завършени романа: „Паяжината и скалата” (издаден на български език през 1985 г.) и „Няма да се върнеш у дома”. Ще намерите доста материали и за прочутия му редактор и издател от „Скрибнърс” - Максуел Пъркинс, който е допринесъл изключително много за издаването на Хемингуей, Скот Фицджералд и Колдуел – автори, също като Улф, отхвърлени напълно по онова време от нюйоркските издателства. А филма „Геният”, станал популярен в България от 2016 г. насам, пресъздава сложните взаимоотношения между писателя Томас Улф и неговия не по-малко прочут редактор Максуел Пъркинс, официално обявен за най-добрия редактор на ХХ век.