Алваро Мутис (1923, Богота – 2013, Мексико Сити) е колумбийски писател, поет и журналист. Носител е на Националната награда за литература в Колумбия (1974), Националната колумбийска награда за поезия (1983) и френската награда „Медичи" (1989) за най-добър чуждестранен роман за „Снегът на адмирала". В следващите години получава и други престижни мексикански, испански, италиански и френски награди, в това число наградата „Сервантес" (2001) за приноса си към испаноезичната литература. Габриел Гарсия Маркес е бил близък приятел с Мутис и казва за него, че е „един от най-големите писатели на нашето време". Мутис става известен с новелите си, посветени на Макрол Юнгата – самотен пътешественик, моряк и приключенец, негово алтер его и символ на въображаемия му живот. В този сборник са представени три новели: „Снегът на адмирала" – дневник на Макрол от пътешествието му по въображаемата река Ксурандо насред тропическата джунгла; „Илона идва с дъжда", в която героят попада принудително „на сушата" в Панама и управлява необичаен публичен дом заедно с една от най-важните жени в живота си – Илона, която загива в трагичен инцидент; и Un bel morir – разказ за сблъсъка му с гражданската война в Колумбийските Анди. Всяка от историите насища сетивата с усещания от топлите земи, с аромат на кафе и дъх на тропически растения, като оставя у читателя чувство за смътна носталгия. Всяко ново начало постепенно ни увлича в следващото приключение, в кръговрата на един необикновен живот без опорна точка, без пристан.