"Сбогуването е отрицание на раздялата, то значи: Днес на шега се разделяме, но утре ще се видим. Хората са измислили сбогуването, защото знаят, че тъй или иначе са безсмъртни, макар да се смятат за мимолетни и случайни."
"Този търпелив лабиринт от линии"
Превод: Анна Златкова (2019)
Този търпелив лабиринт от линии (Избрано. Проза и стих)
Автор: Хорхе Луис Борхес
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Анна Златкова |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 190 грама |
| Размери | 15x16 |
| ISBN | 9786190204961 |
| Баркод | 9786190204961 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Избрано. Проза и стих
...книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. Този диалог е безкраен...
Хорхе Луис Борхес
Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му.
Хорхе Луис Борхес
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.
