Положителните страни на този роман са, че е кратък, динамичен и се чете доста лесно и бързо. Ако не ви е писнало от сценарии тип "събудих се и нищо не помня", ще й се насладите.
Негативи - от средата на книгата вече знаех кой е злосторникът и г/д какво се е случило. Авторката е взаимствала доста от "Преди да заспя", "Жената на прозореца" и дори "Момичето от влака". Също така за мен остава мистерия как е възможно една жена да демонизира баща си, който макар и много далеч от идеалното, да се опитва по свой начин да помогне на дъщеря си; докато от друга страна да съчувства и да прощава толкова лесно на пропадналия си мъж алкохолик. Ако не беше просто посредствен бушеварден роман, бих забранила на млади жени да го четат, защото изводът беше "прощавайте на алкохолизирания си мъб, и той душа носи".