„Доброто е само начало. Злото не е краят, то е само спънка. Всичко истинско е безсмъртно. Нищо не е толкова истинско, колкото любовта.“

Само това да беше написал Уилям Сароян (1908-1981), пак щеше да остане в сърцата на милиони читатели, на обезверените, на обезсърчените, на онези, които са се препънали по пътя.
Сборникът разкази „Лятото на красивия бял кон“, който излиза за пръв път на български, затвърждава славата му на ненадминат сладкодумец, на бунтар и неконформист. Сароян е сред малкото писатели, удостоявани и с „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий, и с „Пулицър“, който той отказва с довода, че „не може да бъде купен“. Стивън Фрай го определя като един от най-недооценените писатели на ХХ век и го поставя по значение редом до Стайнбек, Хемингуей и Фокнър, Рей Бредбъри споделя, че в продължение на 20 години не се е уморявал да го чете, Кърт Вонегът заявява, че „когато Сароян е бил на двайсетина-трийсет години, е пишел по-добре, отколкото е имал право“. А Кръстан Дянков, който го е познавал лично, казва, че „в света на неговите книги… човек се чувства и весел, и малко тъжен, и напрегнат, готов на всякакви изненади, и майсторски предразположен да повярва във всякакви небивалици. Само едно не може: да остане безразличен“.

Ключови думи: По една история на ден, Литературен зоопарк, Лято с книга, Подбрано от 2019, Цветовете на гората, Време за хубави книги