Погали Земята, Господи

Автор: Наташа Янчева

Коментари: 0

Издател Световете
Брой страници 78
Корици меки
Език български
Тегло 106 грама
Размери 12x21
ISBN 9786197189070
Баркод 9786197189070
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ДЪЛГОВЕ
ОСТАВЯМ ВЪВ ЖИВОТА?

Ще светя във червено и във гроба си.
А всъщност знаем,
че мъртвият не вижда друга светлина
освен червената – печатът на позора му.

Тука – не можах, но
отсега ви обещавам:
Оттатък всичко ще платя.


ТАКА И ВСЕ НЕ СТИГАМ ДО МОРЕТО
солта му се събира в очите ми
вече толкова години.
Душата ми превърна се във мида,
залепнала на пръста на безкрая.
Душата ми – дете на Океана!
Плува само, докато сънува.

Като всички миди.

ДВЕ ГОДИНИ СА...

На Стоян

И отново – сбогом, мое момче,
ще се видим пак след година.
Ти ще препускаш своите бели коне
толкова много луни...
И ще проблясват в съня ми
сребърно-бели копита...

Ще запазя от хляба, ще запазя от виното,
ще запазя звука на местата,
по които някога минахме,
ще прибера пак дълбоко пуловера,
с който навън ме завиваше,
и острата ножица,
с която подрязва косите ми.

Препускай, препускай, мое момче,
а аз ще броя
десетки студени луни
в моята дълга мъртва година.
Така ще има какво да си кажем, когато –

Когато...

Когато видя подковите бели,
после звездите в ръцете ти,
и как ме завиваш с пуловера,
и как подстригваш косите ми,
и как отново запяха местата,
по които някога минахме.

Боже, Боже,
дошли са трите години...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg