Проф. Симеон Янев:

...В Писаници-те открих нещо много по-дълбоко и много по-важно, което може да се долови не когато се четат всяка една за себе си в тоя или оня вестник, а когато са една до друга в твоите книги. Сега те имат съвсем определено много по-силен ефект, защото се четат едновременно като свидетелства за времето и като твоя лична летопис, по която може да се възстанови човешкия ти образ, убежденията ти, историята на живота ти, пристрастията ти, приятелствата и войните ти. Нямаш представа, колко приятно ми беше, докато ги четях на порции по десетина, вечер преди сън и как по тях възстановявах живота ти и живота си, защото толкова общи неща всеки в себе си сме преживели, толкова обща е била средата ни, познатите ни, началниците ни, а така неочаквано откривах всичко това в Писаници-те. И те усещах близък. Не само заради общите сюжети и преживявания, а защото и аз бих реагирал така, както си реагирал ти, защото и аз стоя зад същите принципи, зад които си заставал ти, и аз вярвах (и мъчително продължавам да вярвам), че личната чест и личното достойнство се отстояват не в декларации, а всекидневно.