Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Оказа се, че „Така го правят датчаните“ е било само загрявка за Хелън Ръсел. В новата си книга тя е решила да разкаже как го правят другите. Атласът на щастието не покрива цялото земно кълбо, но в него са описани цели 30 държави. Описани с една дума – онази една дума, която е код за щастие в определената страна. Мислех си, докато я четях, каква би била думата за България, ако беше включена и нашата страна – веднага ми хрумна думичката „кеф“. Само че към края на книгата видях, че „кеф“ вече е заета от Турция. За България остава друга дума, описваща състоянието ни на безметежност, сладка леност и приятно прекарване на времето – айляк. Предложиха я книжарките от „Хеликон“ в Сливен и потвърдиха представата ми, че всички добри книжари разбират от народопсихология. За Гърция кодовата дума е „мерак“.

Не, няма да ви кажа каква е думата за всяка от тези 30 страни – вие ще ги разберете, ако прочетете книгата. А си струва да я прочетете, защото щастието започва да става все по-сериозна и все по-важна тема. Не само личното щастие на всеки от нас, но и общото ни щастие като народ. Ако за норвежците представата за щастие е да прекарват времето си на открито, а за американците щастието е в домашния уют, това има ли някакво значение за обществените нагласи и настроения? О, да. Дори и за размера на брутния вътрешен продукт има значение щастието на хората поотделно и заедно – това вече твърдят и сериозните икономисти. Да не говорим, че има страна, в която има министерство на щастието, Бутан. „Атласът на щастието“ е нещо като билет за щастливо пътуване в 30 страни по света.