Марек Биенчик (*1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда „Нике".

Биенчик пише Психиатрична болница „Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от Историята е разгледан от неочакван ъгъл - голяма психиатрична болница в района на Варшава, където протагонистите - неколцина млади хора, намират убежище от околния ад. С изострена чувствителност авторът ни разкрива техния необичаен тип съпротива: любовта.