Стършел /луксозно издание

Автор: Етел Лилиан Войнич

Коментари: 1

Издател Хермес
Брой страници 304
Година на издаване 2019
Корици твърди
Език български
Тегло 446 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542618881
Баркод 9789542618881
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Една история за вяра, болезнено разделяне с илюзиите, революция, любов и героизъм

След смъртта на майка си младият англичанин Артур се премества в Пиза, за да учи в католическата семинария. Присъединява се към революционното движение „Млада Италия“, което се бори с австрийското имперско управление. Но когато неволно предава сподвижниците си, животът му се преобръща. Артур губи вяра в Църквата и напуска страната. Завръща се там след години, но от деликатния и невинен младеж няма и следа. Той се е превърнал в Стършела – прям опонент на политическото статукво, чиито хапливи статии разбунват духовете. Местните власти са готови на всичко, за да го заловят, но неговата смелост ще надхвърли границите на човешките възможности.

Ключови думи: За учителя с любов, Луксозни издания Класика

от Ваня Хинкова / дата: 02 юни 2019

"Джема остана известно време неподвижна с писмото в ръка. После седна до отворения прозорец да го прочете. Писмото бе написано гъсто, с молив и на някои места едва се четеше. Но първите две думи личаха съвсем ясно на страницата – и те бяха на английски:

„Скъпа Джим".

Редовете изведнъж станаха неясни и замъглени. Тя го бе загубила отново загубила го бе отново! Като видя някогашния си детски прякор, Джема почувствува с нова сила непоправимата загуба и простря ръце в сляпо отчаяние, сякаш пръстта, която лежеше над него, притискаше сърцето й. После отново взе листа и продължи да чете:

„Утре на разсъмване ще ме разстрелят. И ако искам изобщо да изпълня обещанието си да ти кажа всичко, трябва да го изпълня сега. Но всъщност между нас двамата не са нужни много обяснения. Ние винаги сме се разбирали с малко думи, дори когато бяхме деца.Аз свърших своята част от работата и смъртната ми присъда е доказателство, че съм я свършил докрай. Убиват ме, защото се страхуват от мене, а какво повече може да иска едно човешко сърце!

И все пак то иска още нещо.

Човек, който ще умре, има право на последно желание, а моето желание е да разбереш защо съм бил винаги толкова груб с тебе и толкова бавно забравях старите огорчения. Ти, разбира се, знаеш причината и аз ти казвам това само защото ми е приятно да пиша тези думи. Аз те обичах, Джема, още когато беше грозничко малко момиче с шарена поличка, проста блузка и плитчица на гърба. И аз още те обичам. Помниш ли деня, в който целунах ръката ти, а ти така жално ме помоли «никога вече да не правя това»? Знам, че тогава постъпих лошо, но ти трябва да ми простиш. А сега целувам листа, на който съм написал твоето име. Целунал съм те всичко два пъти, и двата пъти без твое съгласие.

Това е всичко. Прощавай, мила!"

Подпис нямаше, но под писмото бе написано едно стихче, което и двамата знаеха от детските си години:

"Мушица весела съм аз – сега и в смъртния си час."

Етел Лилиан Войнич
"Стършел"

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg