Как се пътува със сьомга

Автор: Умберто Еко

Коментари: 2

Издател Колибри
Преводач Вера Петрова
Брой страници 176
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 181 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190203049
Баркод 9786190203049
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 9.00 лв.

В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.

В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.

от Ваня Хинкова / дата: 06 яну 2019

"Медиите първо ни накараха да повярваме, че въображаемото е реално, а сега искат да ни убедят, че реалното е въображаемо, а и колкото повече реалност ни показват телевизионните екрани, толкова по-кинематографичен става реалният живот. Докато, както претендираха някои философи, помислим, че сме сами на света и всичко останало е филм, който Господ или зъл гений прожектира пред очите ни."

Умберто Еко, 1989 г.

от Стоян Минчов / дата: 12 дек 2018

Забележителна книга-мозайка от търсенията и страховете на съвременния човек. Умберто Еко е велик мислител и едновременно близък приятел с читателя!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Свързваме името на Умберто Еко с дебели книги, в които загадките се разплитат и заплитат сложно, а думите носят пластове смисъл. Тази книга е тъничка. Тя е събрала текстове, които големият италиански писател е писал години наред в колонката си във вестник „Еспресо“. По делнични теми за неща, които са пред очите на всички и често дори не забелязваме. Само че очите на философа и семиотика Еко забелязват не само нещата, а и това, което стои зад тях. Бонусът в тази книга е, че ги казва не със сериозния тон, който се очаква от философ и семиотик от неговия ранг, а с иронията, пародията и чувството за хумор, каквито може би имат само истинските философи – онези, които знаят кое е сериозно и кое е смешно.

„Как да не се използва мобилен телефон“, „Как се става известен“, „Как да се покажеш дори да си никой“ и още много „как“ – Умберто Еко знае отговорите на тези въпроси, смешните верни отговори. И ни намига през всеки свой текст – животът не е толкова сериозен, колкото изглежда, той има и друга, весела страна и тя е по-интересната. В продължение на 29 години (от 1975 до 2004 година) той е намигал чрез своята вестникарска колонка на читателите. През същото време е писал и своите дебели, сериозни, интересни и умни книги, които са неизбежна част от всяка добра библиотека. Учудва ме тази гледаща весело част на живота в него, която е поддържал през цялото време и изразявал със своите забавни вестникарски есета – с това големият учен и писател ми става по-близък, по-свой. Оказва се, че да си съвременник на толкова мъдър и голям писател и учен е не просто интересно, но и забавно.

Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен

Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.

Информация за Умберто Еко може да намерите още в:

www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/

www.levity.com/corduroy/eco.htm

www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm

www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm

www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html

www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html

www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html

www.italialibri.net/autori/ecou.html