Граф Монте Кристо Т.1-2

Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Емас
Преводач Невяна Розева; Златко Стайков
Брой страници 1258
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 1180 грама
Размери 15x21
ISBN
Баркод
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Малко хора по света са по-известни от Дюма-баща (1802-1870). Укоряват го, че е забавен, плодовит, прахосник. По-добре ли щеше да бъде, ако беше скучен, безплоден и скъперник?

Творчеството на Дюма-баща е огромно. Никой не е прочел всичките произведения на Дюма, но ги четат по целия свят... Франция, както и светът, са научили френската история от Дюма. Тя не е съвсем достоверна, но не и съвсем невярна, а винаги чудно драматична.

Дюма е гениален, дори повече гениален, отколкото даровит. Въображението му създава безброй факти, които той нахвърля безразборно в пещта. Бронз ли излива там, или злато? Той не се запитва кое от двете; не изчерпва въображението на своята творческа природа в излиянията на огромното си творчество; той изпитва нужда да обича, да се раздава и успеха на приятелите си смята за свой личен успех.

Точно преди назначаването си за капитан на кораба „Фараон“ и сватбата си с красивата Мерседес, младият Едмон Дантес става жертва на заговор и се озовава в ужасния затвор на замъка Иф. След едно почти невероятно бягство и вече приказно богат, Дантес се завръща двайсет и пет години по-късно, за да отмъсти на тримата си врагове: Данглар, Вилфор и Фернан.

Ключови думи: Когато се раждаха шедьоврите

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.

Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.

Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.

Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.

Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.