Много зле!
Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 284 |
Година на издаване | 2018 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 283 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191864539 |
Баркод | 9786191864539 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.
„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.
Ключови думи: Съвременна българска литература, Тези книги ни разплакаха, Български автори, Топ 30 българска художествена литература 2019, 15 юни - Ден на вятъра, Промо -25%, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2022, Слънчеви заглавия
Много зле!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Да кажеш, че Здравка Евтимова е много талантлива, е все едно да кажеш, че водата е мокра. Тя е доказала своя талант многократно, сега и с най-новата си книга. Винаги си представям тази авторка като скала край река. По реката текат всякакви води – ту бистри, ту мътни, някакви хора се мъчат да надплуват други хора, давят се и потъват, минава сивата вода, после червената, синята, понякога дори и златната… А тя стои като скала встрани от тези вълнения и течения и се занимава с трайните неща, устойчивите, важните. Така е и в „Зелените очи на вятъра“.
Различните хора видяха в тази книга различни неща. Така впрочем е с всяко голямо произведение на изкуството – всеки намира това, което подсъзнателно търси да открие. За едни това е сблъсъкът на лицемерието и фалша, който е прекрасно, на места удивително пародийно описан. За други това е нежността, която понякога е в най-грубите длани. За трети е любовта и как тя често не е там, където изглежда, че е.
За мен това е книга за достойнството. Толкова ми липсва в пейзажа наоколо, че го открих в утешително голямо количество в най-малката героиня в романа Ана. Ана, която от дете е наясно кое е важно в живота и кое не е. Ана, която от съвсем мъничка разбира, че близостта с хората не е по кръв, а заради някакви невидими енергии, които тя усеща, така както усеща мириса на смъртта. Ана, която е родена от една красива майка и си избира друга – далеч от всички представи за красота, но с великанско сърце.
Когато прочетох тази книга, се почувствах пречистена – от шумотевицата в онази река.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен