Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат:
"Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време,
оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно.
Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица други, имената на които са по страниците на тази книга. Те не само бяха пробили и разчупили "безвремието"; някои от тях буквално надраснаха времето си.
Но главното е в "безплатните уроци", които тези хора ми дадоха - на мене, един тогавашен самонадеян хлапак. Странното е, че ги запомних - макар да бях
непоносимо млад, макар тогава морето да ми беше до колене.
Яков Янакиев


Яков Янакиев е роден на 10 септември 1948 г. в Стара Загора, но отраства в с. Лозен, Хасковско. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", работи във вестниците "Народна младеж", "Пулс", "Софийски новини", "Ретро" и в списанията "Здраве" и "Наша земя". Автор е на издадения от "Милениум" тритомник "Чудесата на Петър Димков" – бестселър с шест тиража и любимо четиво на хиляди българи.