Съвременниците, родени след падането на Берлинската стена, повлякла след себе си и "Желязната завеса", която в продължение на повече от четири десетилетия разделяше Европа и света на две враждебни, подозиращи се и противостоящи се един на друг лагера, едва ли ще разберат логиката, според която един толкова жизнен и талантлив българин като Тодор Николов Куюмджиев е трябвало най-неочаквано да преживее, без каквато и да е вина, нерадостната съдба на оцеляването под гнета и ужасите на войната и на сталинските репресии, отнели и съсипали живота на милиони човешки същества.
Щастливото избавление, което идва за него след въдворяването му в ГУЛАГ също така ненадейно, не завършва както в красивите приказки с неизбежния щастлив край, а с новите проблеми на епохата и животът започва да си тече отново такъв, какъвто си е.