Издадена за първи път в печатница "24 април" на Цветан Радулов през 1901.

Тази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен, но забравен паметник на българската история. Нейното най-ценно качество е анализът на самскритския език, неговото сравняване с българския и изводите, до които достига авторът, а именно че тракийският език е езикът на първата религия и култура, възникнал е на Балканите и е разпространен в Персия и Индия като свещен език индозенд и самскрит, а чрез тракийските поселения на Италийския полуостров и чрез гръцките колонии там навлиза в латинския, а оттам в езиците на Западна Европа, "за да се върне на руската граница съвсем изопачен в първичната си родина". Този ред на мисли е продължение от хитроумния анализ на езика ни, започнат от Г. С. Раковски. Книгата съдържа ценен речник на самскрито-български думи, съставен от автора. Като притурка са добавени от издателя и един кратък речник на Г. С. Раковски и един самскрито-руски речник, съставен от руският писател, философ и изследовател Сергей Николаевич Лазарев.

Книгата съдържа и някои реплики вън от езиковия и културно-исторически анализ, които не се съгласуват със съвременните достижения на българската историография. Те са коментирани от издателя с бележки под линия, маркирани с „БИ:“. Този недостатък ни най-малко не накърнява изключителната ценност на тази книга, която би могла да подтикне млади български учени да съставят пълен българо-самскритски речник.