Богатство на теми и средства, разнообразна ритмика, свежи, оригинални рими — дактилни, съставни, завидно художествено майсторство. На кое първо да се наслаждаваме — на музикалността, баладичността, живописността, на свежия по детски поглед, иронията, разказ-ваческото майсторство, игривостта и закачливостта? Сякаш всички възможни човешки сетива присъствуват тук, гонят се, допълват се във все нови и нови комбинации. И всичко е направено с вкус, с усет за красивото. Лирическото и епическото съседстват по братски, без да си оспорват водачеството. Като нова приказка звучи зрително-слуховата картина в „Графика", нарисувана с рядко художествен умение. Бих дал много примери, които не са изгубили нищо и до днес, но ще си послужа с един, не от най-ярките, а по-скоро показващ поетиката на Н. Вълчев:

Щастлив поет е оня, който в светъл
ритъм
ще въплъти след много труд поезия
слепяща със секундни мълнии, с каквито
гори магнезия

Много такива „секундни мълнии" с магнезиев блясък са запечатали красиви мигновения от живота в цялата му пъстрота и като имаме предвид, че този поетически принцип е осъществен в края па петдесетте години, можем да си представим разкрепостяващата, обновителна роля на тази поезия.

Марин Георгиев