В автобиографичната си книга ДЖУНИ АЛЕКСАНДРОВА, драматични актриса и един от най-изявените изпълнители на художественото слово, ни поднася искрена изповед за своя житейски и творчески път.
В откровен разказ тя ни превежда през детството и родното място, през привързаността й към родители, деца и внуци. Разкрива ни всекидневния си труд и отговорност към професията си. И особено важно - избора на пътя в актьорското творчество, избор, свързан с вяра и воля, със самоуважение и достойнство. Представя ни имена и творци - учители, колеги, партньори, и духовното богатство от общуването с тях.
Като златна нишка в цялото повествувание върви чувството й за справедливост - справедливост към себе си, към близките, към актьорската си съдба, към театралното изкуство и колегите, към миналото и настоящето на Родината.