Историята на Берен и Лутиен става основен елемент в еволюцията на „Силмарилион“ – митовете и легендите за Първата епоха на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. Той се завръща от Франция след сражението при Сома в края на 1916 г. и написва това предание през следващата година.
Основен и непроменен елемент от историята е съдбата, която помрачава обичта на Берен и Лутиен – защото Берен е простосмъртен мъж, а Лутиен е безсмъртна елфическа дева. Баща й, могъщ елфически владетел, е силно
настроен срещу Берен и му възлага невъзможна задача, която да изпълни, ако иска да се ожени за Лутиен. Това е ядрото на легендата; и то води до върховно героичния опит на Берен и Лутиен заедно да откраднат Силмарил от най-могъщото от всички зли същества – Мелкор, наричан Моргот Черния враг.
В тази книга Кристофър Толкин се е опитал да извлече историята на Берен и Лутиен от мащабната творба, в която е вградена; но самата легенда се променя, създава нови връзки с по-общото повествувание. За да покаже част от процеса, чрез който тази Велика легенда на Средната земя се е развивала през годините, той
разказва историята с бащините си думи, като дава най-напред първоначалната й форма, а после откъси в проза и стих от по-късни текстове, които илюстрират променящия се замисъл. За пръв път представени заедно, те разкриват събитийни и повествувателни аспекти на легендата, които впоследствие са загубени.
Ключови думи: Най-нови
Роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн (Южна Африка) в семейство на преселници от Германия; оттам е и малко необичайното трето име \"Ройл\". Завършил е Оксфордския университет. Участвал в първата световна война. През 1925 г. се връща в Оксфорд и работи там до пенсионирането си през 1959. Като учен е известен най-вече с коментираното издание на аглосаксонската епическа поема \"Беовулф\", с преводите на съвременен английски език на средновековни рицарски романи (\"Сър Гавейн и Зеленият Рицар\", 1925), а така също и с есето \"За вълшебните истории\" (1947), в което излага и обосновава собствена концепция за митологичната поезия.
Толкин е един от основателите на литературния клуб \"The Inklings\", членове на който са били Клайв Люис, Чарлз Уилямс, Оуен Барфилд. Първата му художествена публикация е стихотворението \"Битка на източната равнина\" (март 1911 г.). Слава на Толкин като писател идва едва след издаването на трилогията \"Властелинът на Пръстените\", която само от 1954 до 1966 години преминава през петнадесет издания, както в Англия, така и в САЩ.
Толкин е лауреат на премиите Locus Poll Award (1978, 1987), Ditmar Award (1978), Gandalf Award (1974, 1978), Balrog Award (1981, 1979), International Fantasy Award (1957) и Mythopoeic Award (1981).
Джон Толкин умира на 2 септември 1973 година.