Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Диви разкази“ е една от ония големи български книги, които трябва неизменно и винаги да присъстват във всички български книжарници. Не са много такива. Николай Хайтов ще остане в литературата ни именно с „Диви разкази“, те са неговото голямо дело, неговият принос към осъзнаването на българския характер и дух. Новото издание е дело на Фондация Памет, организация, която си е поставила за цел да съхранява перлите на литературата ни, които в днешното хаотично време може би са застрашени от забрава. Филмите, които бяха направени по разказите от сборника - „Мъжки времена“, „Изпит“, „Краят на песента“, „Дърво без корен“ - също вече са на доста години и се нуждаят от новите си версии, кинаджиите няма какво да търсят екзотични сюжети на странни места, след като тези са в наличност. И, разбира се, „Козият рог“, историята, претворена от режисьора Методи Андонов на лента, в която няма думи, героите не говорят, но за сметка на това има много действие и се е превърнал в образец за кинаджиите по цял свят. „Диви разкази“ са емблемата на Николай Хайтов, но до днес все още никой съвременен български критик не се е наел да разтълкува докрай смисъла на тези български творби. И въпросът за тяхното бъдеще също е твърде неясен. Може би защото темите на разказите са политически некоректни, времената вече не са мъжки, булките вече не се крадат, а да си дърво без корен днес е най-естественото състояние. Патриотизмът на Николай Хайтов беше от онзи вид, изчезващият, осъзнатият, той много добре беше проумял кое е българско и какво е българско и можеше да докаже това на целия свят. Хора като Хайтов днес почти не останаха, а и да има, не са известни. Патриотизмът се изроди в патриотщина и криво разбран национализъм. Може би затова новото издание на „Диви разкази“ идва съвсем навреме, за да ни припомни чрез историите на ония помаци какви бяхме ние българите и какви трябва да бъдем.