„Прошепната книга” е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта. Понякога шепотът може да отекне по-силно от вика. „Прошепната книга” възкресява миналото, паметта за изтеклото време, за мъртвите, за събитията и вещите отпреди, но е изцяло обърната към бъдещето, към онова, което не бива да се забравя.
В самотата и отчуждението на нашия век „Прошепната книга” деликатно настоява, че дълбоката връзка с другите, живи и мъртви, е обещание за опазването на човешкото. Едно удивително лирично произведение, което оставя незабравимото усещане за живота като вечност.