Имало едно време един котарак със съвсем истински кожени ботуши и голяма шапка с перо. Той бил толкова умен, че повече от това нямало накъде. Имало едно време и един беден мелничарски син, който наследил този котарак от баща си. Мелничарският син никак, ама никак не бил доволен от своето наследство. Един ден, докато той се чудел какво да прави, котаракът неочаквано проговорил с човешки глас. И да знаете само какво станало по-нататък!