Проф. дфн Весела Кацарова е дългогодишен преподавател по английска литература в катедра „Англицистика и американистика“, СУ „Св. Кл. Охридски“. Публикувала е редица научни трудове като „От неовикторианство към постмодернизъм: Ангъс Уилсън“, „Женската традиция в английската литература: Джордж Елиът, Вирджиния Улф, Дорис Лесинг“ и др., както и съпоставителното изследване „Моята родина е целият свят: жените в българската и англо-американската литература“ (на български и английски език). Съавтор е и на редица учебници по английска граматика и литература. Преподавала е английска литература по програма „Фулбрайт“ в американския Северозападен университет, а по-късно по разменна програма и в Университета в Олбъни, САЩ. Била е председател на Българското дружество за британски изследвания. Превела е значими творби като „Домби и син“ на Дикенс, „Мидълмарч“ и „Адам Бийд“ на Джордж Елиът, „Уесекски истории“ на Томас Харди и др. За превода си на „Златната тетрадка“ от Нобеловия лауреат Дорис Лесинг получава годишната награда на СПБ. Издала е и книгата „Американски импресии. Скици с молив“ със свои разкази и стихове.

Американският писател Натаниъл Хоторн (1804–1864), по подобие на своя съвременник Едгар Алан По, е силно повлиян от готическата литературна традиция. Като осъжда пуританското морализаторство, лицемерието и користолюбието на окръжаващото го общество, на които противопоставя нравствената чистота на своите герои, Хоторн често търси убежище в света на мистиката и фантастиката. Той въвежда морализаторски тенденции в американската проза – дидактичните и често алегоричните му произведения, в които се борят доброто и злото, представят романтична картина на нравите и морала в Америка. Хоторн е написал над сто разказа и романите „Фаншо“ (1828), „Алената буква“ (1850), „Къщата със седемте фронтона“ (1851), „Мраморният фавън“ (1860).

Публикуваните разкази представят характерните за автора черти – използване на романтична фантастика, преплитане на измислица и действителност, както и вмъкване на фолклорни мотиви.