СЛЪНЦЕ
усещам края
с пръстите с върха им
на думите невидими с дъха им
на миналото
в тягостния ступор
на бъдещето в изстрела от упор
усещам края
и ще рукне цяла
на слънцето кръвта червено-бяла
трупа му ще открият под земята
където те положих теб самата
Владимир Попов
(19.08.2014)
Четох книгата на Владо Попов три пъти, само за да установя, че думите (ми) са твърде слаби, за да изкажат каквато и да е възхита. Просто... книгата остана в мен, даже след като затворих последната страница. Нека това признание се счита за моя препоръка от сърце!!!