Всеобща история на безчестието

Автор: Хорхе Луис Борхес

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Маня Костова
Брой страници 152
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 159 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190200116
Баркод 9786190200116
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите. Доказателство е неговият сборник „Всеобща история на безчестието“, съставен от преразказани истории за действителни злодеи, бандити и престъпления, почерпани от документални разкази, които Борхес е превърнал в литературни с много художествено въображение, талант и великолепен стил. Самият той споделя, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ. В това първо свое произведение в проза, публикувано през 1935 г. след излизането на няколко негови поетически сборника, Борхес си остава поет. Макар и иносказателен, езикът му е лаконичен, с грижливо подбрани, често многозначни и силно експресивни думи. Разказите са стегнати, подчинени на ритъм, който допуска само необходимото и елиминира всичко излишно. Повествованието е наситено и увлича читателя с персонажите, едновременно пленителни и отблъскващи, с кинематографичната визуалност на описанията и с преливането между действително и измислено.

„Всеобща история на безчестието“ поставя началото на ново литературно направление – магическия реализъм, – според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин. Така големият аржентински писател проправя пътя към стремителния възход на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато изгряват и творят плеяда блестящи испаноезични автори, сред които Борхес си запазва мястото на почитан и водещ талант. По думите на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език“.

„Мъдреците, застъпници на Широкия път, учат, че основна характеристика на Вселената е, че е празна. Те са абсолютно прави по отношение на тази микроскопична частица от космоса, каквато е настоящата книга. Населяват я бесилки и пирати и думата безчестие в заглавието буди смут, ала под бурята няма нищо. Всичко е само привидност, образи на повърхността, но пък точно затова е възможно тя да се хареса. Мъжът, който я сътвори, може и да е бил нещастен, ала изпитваше удоволствие, докато я пишеше, и дано лъч от неговата наслада докосне и читателя.“
Хорхе Луис Борхес

от kosara / дата: 26 мар 2017

Много приятно впечатление ми прави подборът на произведенията, с които "Колибри" представя Борхес. И преводите, в които ги поднася. За писател от класата на Борхес това е изключително важно. Забелязвам, че "Всеобща история на безчестието" ще излезе в нов превод, и го очаквам с нетърпение. Защото от предишния не останах удовлетворена.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.