Обстоятелството, че Герда свиреше на цигулка, досега за Томас бе една очарователна добавка към нейнoто своеобразно същество – то отговаряше на странните й очи, които той обичаше, на тежките й тъмночервени коси и на цялата й необикновена осанка. Но сега, когато виждаше как чуждата за него страст към музиката толкова рано, от самото начало и изцяло завладяваше и неговия син, тя се превърна във враждебна сила, изправила се между него и детето, от което той се надяваше да създаде един истински Буденброк, силен и практичен човек с могъщи устреми навън, към власт и завоевания. И в раздразненото състояние, в което се намираше, на Томас му се струваше, че тази враждебна сила заплашва да го направи чужденец в собствения му дом.

...

Стоеше пред един храм, от прага на който Герда го гонеше с безпощаден жест... и Томас гледаше горестно как тя изчезваше там с детето.

Ключови думи: Нобелови лауреати