Като човек, влюбен в пътешествията, комуто надали ще се удаде възможност да отскочи до Конго, реших да надникна в тази книга с привличащо заглавие и не само че не ме разочарова, а тъкмо обратното – оказа се интересна, забавна, познавателна, в нея има и история и традиции, и настояще, и бит, неусетно събужда любопитството, в съзнанието ти изникват картини от места, където си бил или искаш да отидеш, и не можеш да я оставиш.
Едно „пътуване без куфар“, при това до далечно Конго, а и с „гид“ дипломат, който, ноблес оближ, притежава сетива за света, не е за изпускане.
Неща, които не се побират в куфар
Автор: Енрике Криадо
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Захари Омайников |
| Брой страници | 216 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 221 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191509508 |
| Баркод | 9786191509508 |
| Категории | Туризъм и пътуване, Хоби и свободно време, Книги |
Преживелици на един млад дипломат в Конго
В един случай авторът на тази изключително любопитна (не бъркай любопитна с несериозна) книга си задава въпроса: „Всъщност кому изобщо е нужно да ходи в Конго?“ (И осем месеца по-късно каца на летището в Киншаса.) Вероятно и ти, читателю, когато видиш заглавието ?, ще си зададеш подобен въпрос: „Кого, по дяволите, го интересува Конго! Къде е Конго, къде е България!“ Ще се изненадаш колко близо е. Толкова близо, че понякога трудно ще направиш разлика къде свършва Конго и къде започва България. Да, разликите естествено е да ги има – човек в чужбина винаги сравнява, – но по време на виртуалното си „пътуване във фотьойла“ (има такъв испански израз) с книгата в ръка, уви, ще се сблъскаш – челно при това! – и с доста прилики, бъди сигурен, и то много повече, отколкото би искал. По теорията на конспирацията – и без това българите сме мнителни по природа – като че ли по-логично е да се запиташ: „Защо му е на испански дипломат да издава в България книга за Конго? Дали не е решил да ни каже нещо по неговия професионален, дипломатичен, sophisticated начин? Хайде сега, ще кажеш, чак пък толкова… Добре, но съмнението остава. Защото тази книга е като облицован с огледала конгоански бар – влизаш в нея просто ей тъй, само да надникнеш, със самочувствие на „бял“ турист когото тази действителност не касае, а и си за малко. Тогава мярваш едно твърде познато отражение. Едно дежа вю. Много дежа вюта. И капанът щраква.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
