"Двата драматургични текста имат общ обект на изследване и „възхита“ – поезията, както и сходни отправни точки – трагическата съдба на две от най-големите поетеси на ХХ век – Силвия Плат и Ан Секстън. Усилията и на двете авторки са насочени безкомпромисно именно към дълбините на трагическото, но без претенции, видими, (в режим на четене) пиесите им да се разбират в жанровите особености на трагедията. Напротив, от тях струи една елегантна сияйност, жизненост, плътна женственост, която надскача травматичното послание, обичайно очаквано, когато в центъра на действието са Плат и Секстън. (Любопитен момент, който също свързва двата разказа е, че Силвия Плат се явява като образ от живота на Секстън във втората пиеса)."

"Много е писано след смъртта на Секстън и Плат, като голяма част от написаното се опитва да обхване съчетанието между сгъстена креативност и саморазрушителност, преживяванията и емоциите, които са ги довели до желанието да посегнат на живота си. Двете пиеси, които това издание съдържа, предоставят свеж поглед върху всяка от поетесите, припомняйки ни както техния блясък и мощ, така и тяхната уязвимост. Всяка от тях по свой начин разглежда живота и наследството на един объркан творец, като ги портретира наново за онези, които познават творчеството им, и запознава с тях онези, които се срещат с тях за пръв път. Освен, че пресътворяват за сцена историята на тези личности, те осветляват теми и въпроси, които са актуални и днес."