ВСЕКИДНЕВНА ПЕСЕН
не само животът е курва
но и ти око мое и ти!
не само тревата която бързо расте
и още по-бързо увяхва
е неочакван дъх
но и ти сърце мое и ти.
не само камъкът е безкрила птица
не само водата е постоянен изгрев
но и ти кръв моя и ти.
една звезда пада
и угасва в моето крило
ох, възнеси се! възнеси се!
Славе Гьоргьо Димоски
Превод: Роман Кисьов
Последните ръкописи
Автор: Славе Гьоргьо Димоски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Small Station Press |
| Преводач | Роман Кисьов |
| Брой страници | 134 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 226 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543840465 |
| Баркод | 9789543840465 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 г. в с. Велестово, община Охрид. Автор е на повече от петнайсет поетични книги, между които четири за деца, и на две есеистични. Съставител е на антологията „Тяло и струна” (Отворена книга на любовните и еротични мотиви в македонската лирика). От 2008 г. е председател на Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията”, основател и ръководител на известния в Република Македония фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Носител е на авторитетните награди: „Млада Струга” („Стружки вечери на поезията”, 1982), „Златна ябълка” (Загреб, Хърватия, 1988), „Братя Миладинови” („Стружки вечери на поезията”, 2000), „Гран При на Европа” за цялостно творчество (Куртя де Арджеш, Румъния, 2009), Орден „Златна есен – Сергей Есенин” за принос към световната литература (Москва, Русия, 2012), два пъти е лауреат на наградата на град Охрид „Св. Климент Охридски, патрон на Охрид” за особен принос в подема на Охрид (2000 и 2012). Превеждан е на повече от двайсет и пет езика, а негови отделни стихосбирки са издадени в Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция, Азербайджан, Монголия.
"... Книгата „Последните ръкописи” на Славе Гьоргьо Димоски представлява поетически текст, който впечатлява със своите характеристики: имплицитни, иконични знаци (херменевтики), полисемантичност, и преди всичко – върховен артистизъм на стиха. (...) Поезията в поетическия свят на Димоски става един вид „резервен език”, език от по-висока степен, онтологично коронясване на езика като поезия."
Венко Андоновски
Като часовник който дълго е служил
сърцето бие: с нарушен ритъм....
Славе Гьоргьо Димоски
(превод: Роман Кисьов)
ЗАВРЪЩАНЕ В ИТАКА
Отвъд се спускат мълнии, Итака е огън, който се хвърля в море. Сребърен дворец от приказките, опънато платно, пълно с вятър. Замислена сила в меча на Одисей, който се завръща във звънкото ехо на съня през мъглата, изкопана от извора.
Тя е Пенелопа радваща се на водата, която под сърцето ѝ спи. Сега е стопено желязо във Хефестовата работилница. Друго тяло с отблясък на звезда.
Итака е зелен скакалец, уловен в простора. Но твърде малка е тази почивка, която се таи в морето, която в облака гъст се таи, която кораба затваря в нажежените простори на слънцето.
Славе Гьоргьо Димоски, "Последните ръкописи"
Превод: Роман Кисьов
ЗА ПРЕДМЕТИТЕ
Във вътрешния си джоб нося пистолет със заглушител.
Поставям го на масата. Пишещата машина
Започва своя нощен живот – интерпретира ме.
Хвърля сянка върху стената – часовникът упорито
Отмерва полунощ. Отмерва упорито полунощ –
Часовникът на стената. Машината започва своя
Живот – интерпретира ме – в редовете въвежда ред:
Строява буквите, тези малки черни еретици
Пред бялата стена за разстрел. Вземам от масата
Пистолета със заглушител. И стрелям. Наред!
"Последните ръкописи", Славе Гьоргьо Димоски
(Превод: Роман Кисьов)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
