Държавата на другия живот

Автор: Пламен Сивов

Коментари: 1

Брой страници 140
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 193 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191880676
Баркод 9786191880676
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е езикова гимназия в родния си град, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание Мирна (1996 – 2008), главен редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на фондация „Покров Богородичен“ от създаването ? през 1994 г. Автор на десетки песни, един от основателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“. Носител на награди за поезия и музика.

Негови стихове са публикувани в български и чуждестранни поетични антологии. Има издадени два самостоятелни музикални албума.

За книгата

Познаваме Пламен Сивов като публицист, издател, бард. Сега се срещаме с него и като поет. Заключени в страниците на книга, песните му се успокояват, крилата им се прибират и вече можем да се зарадваме на самите думи.

Деян Енев

Поезията на Пламен Сивов звучи. И едновременно с това – много ? отива тишината. Може би „звуци от тишина“ е едно от верните определения. Това са стихотворения и отсам, и оттатък. Те са едновременно зрими и релефни, безплътни и невидими. Значенията тук сменят своите роли и думите оживяват в различни превъплъщения. Спокойна и овладяна, тази музика от метафори тръгва от сърцето и отива много далеч.

Николай Милчев

Стихове с глас, аромат и душа – това усещане оставят текстовете в тази книга у добронамерения читател. Внимателни към вътрешното човешко движение, чужди на шумолящия словесен целофан и честни като поетични послания. Радвам се, че ги срещнах. Радвам се, че и други ще ги срещнат по пътя си. Защото те говорят на човешки език и търсят пролуки в материалното.

Виолета Христова

***

от Ваня Хинкова / дата: 05 май 2016

Пред мен покайно отшумяват дните,
зад мен посоките преливат в бяла точка
и весело забравям всички рани
от падането по очи и слепоочия.

Да паднеш, за да бъдеш после вдигнат -
това е милост, като се замислиш...
По стръмните пътеки на душата
препъването е умение спасително.

Пламен Сивов
("Държавата на другия живот", 2016)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg