Пламен Григоров като български писател беше изненада за мене, може би защото дълго време живях в чужбина и не следих развитието на нашата литература. Прочетох романа "Вдовицата на бога", без да усетя как беше минал един ден, въпреки че очакванията ми не бяха кой знае какви. Но не се оправдаха. Г-н Григоров е майстор на словото, което се лее леко и неподправено в целия роман, размислите на героите му са мъдри, умни и човеколюбиви, те са майсторски изградени и истински, едновеменно с положителните качества и недостатъците си. Много ми хареса подводното философско течение в романа, което го нарежда сред шедьоврите на днешната световна литература. Мисля, че за П. Григоров тепърва ще говорят литературните критици.