Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Започнах „Убиец“ с нетърпение, подхранвано от дългото промотиране на книга, която почти е спечелила два конкурса, но винаги е оставала втора. Беше ми интересно да разбера защо се е случило така.

И вече ми е ясно – „Убиец“ на Васил Панайотов е толкова странна и нестандартна, че нито едно жури не може да я приеме безучастно, но също така не може да я вкара в обичайните рамки, които съществуват във всеки конкурс. Повествованието се опира на атавистичния стремеж да избягаш от рутината. Мотивацията на героя да зареже уредения си живот и дом и да тръгне към неизвестното е същата като причината древните хора да потеглят на смъртоносни пътувания през света, за да покорят нови територии.

Днес този повик към свобода е индивидуален, но не по-малко силен. Когато бягаш от себе си и към себе си всъщност, не се съобразяваш с условности. Точно тях унищожава литературният герой, който просто захвърля дома, парите и любимите си хора, за да разбере накрая, че бягството не се състои в това да те няма.

Финалът на романа е блестящ като епизод от голям филм. Възмездието и наказанието, наложени на злото не от бог, а от обикновен човек, са вълнуваща притча за божественото и дяволското, заключени в собствените ни мозъци. Нахъсен, огрубен и див език използва Васил Панайотов. Удоволствие е да се прочетат каламбурите му, които са неотделима част от сюжета на книгата. Препоръчвам тези 140 страници с увереността, че всеки ще открие малко от себе си в тях.