Избрани стихотворения

Автор: Т. С. Елиът

Коментари: 3

Издател Жанет-45
Преводач Владимир Левчев
Брой страници 138
Година на издаване 2016
Корици твърди
Език български
Тегло 539 грама
Размери 16x22
ISBN 9786191861590
Баркод 9786191861590
Категории Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.99 лв.

Т. С. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „ никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“. Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира или обговаря със своя собствен поетически глас. Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция. Неговият пан-европеизъм като че предсказва обединението на Европа.

от Ваня Хинкова / дата: 27 апр 2019

Дванайсет часът.
По протежение на улиците,
поддържани в синтез подлунен,
шептящи лунни заклинания,
се стапя подът на паметта
с ясните ѝ отношения,
разграничения и уточнения.
Всяка улична лампа, която отминавам,
бие – фаталистичен тъпан.
И през пространствата на мрака
среднощният час раздрусва паметта
както луд раздрусва мъртво мушкато.
................................................................

Т.С. Елиът
(превод: Владимир Левчев)

от Ваня Хинкова / дата: 12 апр 2019

А колко важни са за мен приятелите, ти не знаеш,
и колко, колко рядко, колко странно – изведнъж намираш
в един живот от дреболии и отпадъци до края
(защото аз наистина не го обичам… Сам разбираш!
Ти си наблюдателен!) –
намираш изведнъж приятел, който има тези качества,
който има, но и дава
все тези качества, с които дружба се създава.
Колко важно е на тебе точно да го кажа –
какъв кошмар! – животът без приятелства…

Т. С. Елиът
(превод: Владимир Левчев)

от Ваня Хинкова / дата: 12 апр 2016

Сега, когато люлякът ухае,
тя има ваза с люляк в свойта стая
и докато говори, клонче брули.
„Ах, приятелю, не знаеш, не познаваш
живота, който сам държиш в ръцете си;
(огъва бавно своя люляк)
през твоите пръсти да изтича го оставяш,
а младостта е твърде лоша и безмилостна —
над туй, което не долавя, се надсмива тя!“
Засмивам се и аз, разбира се,
и чая си допивам.
„Но все пак с тези залези априлски — връщат ме назад
в погр***ния ми живот, Париж през пролетта —
така спокойна се усещам и намирам, че света
е в крайна сметка приказен и млад...“

(превод: Владимир Левчев)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg