Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).

Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които "Обич и мъка“, „Слънцето ме целуна“, „Глас от бъдещето“, „Огнена орбит“, „Южен бряг“, „Една есен в Америкa“, „Вулканите на Мексико димят“, „Япония без кимоно и ветрило“; сборниците с есета „Време и дълг“, „Пиша - значи обичам“; книгата с очерци „Светлината иде от хората“, „Свят в 33 лица“, „Другата в мен“ и др.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й надхвърля един милион екземпляра.

Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка” (1964), за „След полунощ“ (1981), за „Още и още“ (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София“ за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица“ (1976); Националната награда за поезия „Яворов“ (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе“ (2008).

Романът „Моят луд век“ събира спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на голямата българска поетеса и писателка. Той предоставя на читателите уникалната възможност да надникнат в живота на Лиляна Стефанова, да извървят шеметния ? път и да станат свидетели на нейната чиста и съкровена изповед.