Поетът Кабир е една от най-интересните личности в историята на индийския мистицизъм. Макар да е основоположник на учение, към което все още принадлежат почти милион северни индуси, за нас Кабир продължава да живее именно като мистичен поет. Поезията на мистицизма може да бъде определена от една страна като темпераментен отклик на прозрението за Реалността, от друга - като форма на пророчество. Специалното призвание на мистичното съзнание е да бъде посредник между две заръки: да избликва в любящо обожание към Бога, и да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред останалите хора. Затова и артистичният израз на такова едно съзнание също е с двойствен характер. Това е любовна поезия, но любовна поезия, която често е писана с мисионерска цел. Такива са и песните на Кабир - едновременен изблик на екстаз и на милосърдие.