Планета вода

Автор: Борис Акунин

Коментари: 1

Издател Еднорог
Преводач Денис Коробко
Брой страници 496
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 396 грама
Размери 14x21
ISBN 9789543651719
Баркод 9789543651719
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 17.90 лв.

И отново Ераст Фандорин!
Джентълменът-детектив продължава своята самотна битка със злото. Три невероятни разследвания на Ераст Петрович са тема на трите повести, класифицирани според автора като "технократска", "носталгична" и "идиотска".

Двайсети век, донесъл безброй страдания на човечеството започва с надежди за един по-добър свят. Ераст Петрович се скита по света в търсене на спокойствие и душевна хармония, но се натъква на озадачаващи събития и заплетени престъпления, които постоянно го връщат към Стария занаят.
Съдбата го прави участник в потресаващи събития на загадъчен остров сред Атлантическия океан, къдетио се натъква не само на садистичен престъпник, но и на неща, които човещкият разум отказва да приеме за възможни.

Жестоко престъпление в затънтената руска провинция кара Ераст Петрович да напусне сладкия живот в Париж, за да намери убиеца на една жена, която някога е обичал.

И накрая... разследването на влаков обир в Полша изправя на пътя на Фандорин личности, на които предстои да решават съдбата на Русия, Европа и света; хора, които историята все още не е осъдила окончателно - кукловодите на предстоящата огромна човешка трагедия.

Ключови думи: Водата - жажда за сила, Водата - извор на живот

от Николай Узунов / дата: 11 дек 2015

Обичааааам ви, Еднорог! Любимият автор в превод на прекрасния му преводач. Коледният ми подарък!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"