Най-после стигнах и до тази книга от купчината. Амиии, Ларшон не е, но като цяло става. Обаче и аз се присъединявам към критиката за лош превод и редакция. Мисла, че като давам 18 лв за книга, заслужавам поне това.
Ах, да! Корицата... Корицата е просто върхът на безвкусицата.
Милениум. Онова, което не ме убива
Автор: Давид Лагеркранс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Росица Цветанова |
| Брой страници | 493 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 374 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190210924 |
| Баркод | 9786190210924 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Четвърта книга, продължение на трилогията на Стиг Ларшон
За да оцелее, вестник „Милениум“ отчаяно се нуждае от финансова инжекция. За да спаси вестника, журналистът Микаел Блумквист отчаяно се нуждае от история. И тя се появява късно една вечер след телефонно обаждане. В нея са замесени американската Агенция по националната сигурност, американската компютърна компания „Солифон“ и руската мафия в противоборство с шведския топизследовател Франс Балдер, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект, малкия му син аутист Аугуст, момче с изключителни дарби, служителите от шведската полиция Ян Бублански и Соня Мудиг, специалистът по ИТ-сигурност Ед Нийдъм, младоците от Републиката на хакерите с колоритни имена като Чумата, Боб Песа, Маца… и най-вече с добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон суперхакерка Лисбет Саландер с прякор Осата и един призрак от миналото – нейната сестра близначка Камила, с която я свързва дълбока омраза. За да се сдобият с най-новите компютърни технологии, които биха им донесли огромни печалби, киберпрестъпниците не се спират пред нищо, дори пред убийство. Докато не се сблъскват с таланта на Аугуст и с гения на Лисбет. Лисбет, момичето, преминало през ада и продължило напред, младата жена, за която важи прочутата фраза на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”.
Спокойно, фенове на Лисбет Саландер. Нашата пънк героиня е в добри ръце. Завладяващо четиво.
(„ЮеСЕй Тудей“, САЩ)
Харесваме книгите на Ларшон заради сюжета, действието, на главно заради Лисбет Саландер. Лагеркранц великолепно е уловил характера й.
(„Дейли Телеграф“, Великобритания)
Отличен, елегантно построен трилър
(„Щерн“, Германия)
Ох, корицата как да е ... преживява се, макар наистина да не ми прилича точно на Лисбет, но съдържанието ... Колибри от преводач и редактор ли са спестили или просто няма добри в момента?
Издънки като неутрални ( невронни) мрежи и Айнщайновата теория на вероятностите?!?! Къде е теория на вероятностите, къде е теория на относителността?! А неутрални мрежи, ако изобщо съществуват едва ли са това, което е имал предвид автора.
И след 100 страници все пак схванах какви са тия изходни кодове постоянно - source!!! Google translate ли са ползвали?!
Думата проециране пък не знам ... мисля да я отдам на печатна грешка ...
Историята - както някой каза, като претоплена манджа. Не знам защо семейството на Ларшон е поискало продължение, ако е за пари сигурно са успели този път, но следващия едва ли. Не бих си купила 5-та книга, ако замислят такава.
За сетен път се убеждавам, че не бива да се дописват книги.
За мен съдържанието беше разочароващо. Както се казва претоплена манджа.
На мен книгата не ми хареса. Не ме държеше на тръни, една нишка в сюжета ми беше банална и ми развали част от удоволствието. Имаше грешки в превода и редакцията, които също дразнеха.
Тази корица е покъртителна! Колибри, излагате се!
Историята държи за гърлото до последно, макар на места да е по-обстоятелствена, на други буквално да избухва от напрежение! Не виждам какъв ви е проблемът с корицата, аз лично смятам, че Жаклин Вагенщайн седи фантастично, да не би на оригиналната корица да е Лисбет Саландер?
Корицата е уникална! На мен лично червеното ми идва малко в повече онлайн, но в книжарницата бях на друго мнение. И ако щете вярвайте, смазваща е! паралелни сюжетни линии, много яки герои, интересни нови теми - системата за национална сигурност, изкуствения интелект, аутизма.. Относно стила - имах чувството, че чета Ларшон.
Смехория :)))) Сигурно и като съдържание......
На мен пък корицата ми допада!
Дам, точно тя е :)
Това на корицата не е ли Жаклин Вагенщайн от "Колибри"?
Корицата е УЖАСНААААААА!
Как може това нещо да е на корицата.. много далече почнаха да стигат колибри и бих го нарекла даже нагло. мисля че вагенщайн има други задължения, не да се снима за корици на книги? нима греша?
Тази на корицата изобщо не прилича на Лисбет Саландер!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Давид Лагеркранс (р. 1962 г.) е шведски журналист и писател, автор на десетина романа. Придобива известност с биографичната си книга за шведския футболист от босненско-хърватски произход Златан Ибрахимович. Романът „Онова, което не ме убива” е продължение на трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но без да е базиран на бележките на покойния писател. Излиза през август 2015 г. и е вече преведен на 38 езика, като първото издание само в САЩ е от 500 000 екземпляра.
