Имам и предната му книга, посветена на Витгенщайн. Тя обаче ми бе някак "трудносмилаема" за разлика от тази. Тук нещата са доста по-различни. Езикът на автора е разбираем, така, както трябва да се пише по принцип за философия (без витални изрази на всяка страница, без предозиране с чужда лексика или множество понятия, с които авторите изтъкват колко "много" (не)знаят!!!). Написана е като роман, а същевременно виждаш философията на Декарт през един доста по-различен ъгъл, далеч от клишетата за "рационализъм" и/или "дуализъм". По-скоро погледът е модерен, а авторът не изпуска от полезрението си развитието на философията след Декарт - Кант, Хусерл, Хайдегер.
Най-доброто философско изследване за сега за 2016 година!