Лъчезар Лозанов е роден през 1953 г. В София.
Завършил в Софийски университет "Св. Климент Охридски" българска филология (1975) и журналистика (1984). Работил в радиото и във вестници, сега е редактор във в."Българска армия".Публикации на стихове във вестниците "Студентска трибуина", "Литературен фронт", "Литературем форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега", "Капитал", и др., в списанията "Септември,"Пламък","Младеж","Страница","Факел","Съвременник, в алманаха "Море",автор и редактор е във вестника и списанията на СМЧ "Аудитория", (2000).
Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ:
Лицето ти беше направено

от целувки, предназначени за друг.

Миглена Николчина

Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да свързваш малкото с голямото; личното със социалното; интимното с политическото; телесното с космическото; Перловската река с Чикаго…

Особено ме провокираха стиховете от Щатите, заради опита от челния сблъсък с чуждия език и култура...

Кирил Василев